По медиите най-накрая се разпали един дебат, който сякаш никого не вълнува – за храните и пазарните им ментета. Преди време доста си бях драпал пачата с въпроса – къде изчезнаха българскати храни? Ето малко от размислите по темата.

Всъщност фалшификацията, замяната на храни с промишлени сурогати е проблем не само български, а на цялата идустриалната цивилизация. А българите сме се устремили стремглаво към нея. Направо сме си късметлии, че живеем във времена на отворени граници и свободна комуникация. Позволено ни е да видим, изпробваме и оценим „западния” модел. Жалко е, че вместо да се поучим от грешките му и да си спестим неприятните му страни, българската дейтвителност в стремежа си да се отърси от политическото си минало и угоднически да диша в прахоляка на Запада, копира предимно най-порочните му и упадъчни модели. Храните се явяват в случая само един от примерите, най-очевадния (макар и него да не щем да погледнем) – нали са предпоставка за физическото оцеляване на човека, а по-голямата част от обществото умишлено е държано именно на фазата оцеляване.

За няколко десетилетя се стигна дотам, че продукрите по магазините за хранителни стоки могат да се нарекат всичко друго, но не и храни. Български плодове и зеленчуци напрактика отсъстват от търговската мрежа. Дори предлаганите по крайселските пазари са внос от съседни и несъседни нам страни. Предложената за национален символ лютеница от години се прави изключително от китайски концентрати. Вече шести месец в хладилника ми има отворени три бурканчета „домашни едросмлени” от различни марки (включително най-скъпата на пазара) упорито отказващи да хванат мухъл или да дадат какъвто и да е признак на разваляне. Чесънът, народен пенкилер за всякакви болежки, също е проиводство на братската страна. От това лято и пословичните ни дини и пъпеши са внос. Но проблемът сякаш не е и в произхода. На теория земеделските продукти в Гърция и Турция не би трябвало да са по-лоши от родните български, като изключим разликата в сортовете, с които сме свикнали. Ако продуктите, които ни се предлагат за плодове и зеленчуци, бяха земеделска продукция. В действителност повечето от тях никога не са познавали земята растейки в изкуствени разтвори. Най-типичният пример са краставиците. В търговската мрежа, няма краставица, която да е расла на земя. Дори и тези, които носят логото БИО. И това всичко е регламентирано от лобистката структура Европейски съюз имаща за основна цел опазването на олигополистичните позиции на големите играчи и в чиято „Конституция” едва откриваш глава регулираща неикономически въпроси. До преди няколко месеца имаше регламент забраняващ продажбата на криви и нестандартни по форма краставици, моркови и още 35 на брой култури! Сега, след дълги дебати останаха 10 от тях. Ама разбира се, как ще унижаваме потребителя да консумира криви краставици и моркови с неприлична форма. При толкова технологии за калибрираната реколта. Темата за нитратите въобще няма да я отваряме – те отдавна са част от кръговрата.

С варивата трагедията е същата. Преди седмица гледах как две китайки се суетят пред щанда. Едвам се сдържах да им кажа: "Какво се чудите - всичко е ваше родно!" Добруджански, Лудогорски или Смилянски – бобът все идва от Китай. Лещата пък от Канада. Все страни, заслужаващи респект. И с процъфтяваща генномодифицирана продукция, регулирана в България от папки със закони гледащи равнодушно от рафтовете. Откъде да ви намеря български боб, оправдава се вносителят, в България колко се произвежда? И за месец не може да задоволи търсенето. В същото време, само на няколко километра от границата, на пазара на всяко провинциално турско градче купове боб, леща, чушки, патладжани радват окото с багрите си. Не питайте, моля Ви, продавачите, дали е собствено производство – ще се обидят: „Ама как така да не е собствено, че откъде ще е?” А сеят и жънат същата родна балканска земя.

Попитах веднъж една госпожа, представител на голям производител на млечни продукти за киселото им мляко. Оказа се, че го прави друга мандра, понеже те нямали „такава машина”. Все съм си мислил, че за да направиш кисело мляко е достатъчно да имаш мляко. Самият аз като дете съм подквасвал десетки пъти мляко на село. Сега явно времената са други – кисело мляко се прави от машина. Млякото в него е от второстепенно значение. В момента регламентът разрешава съдържание на сухо мляко до 25% в киселото мляко, до 35% в сиренето и до 40% в кашкавала. Интересно как се контролира, след като в България няма нито една лаборатория в състояние да установи съдържание на сухо мляко. Наскоро видях на пазара продукт, на опаковката на който беше изобразено сирене. Бяло саламурено. Понеже надписът гласеше лаконично „Деликатес”, обърнах красивата кутия и зачетох съдържанието. След всички изброени съставки, продукт на химическата промишленост, беше отбелязано „с или без добавка на мляко”! Може би като информация за възможни алергии. Едва ли Мастора е предполагал някога, че казаното от него ще се сбъдне. Този пословичен, превърнал се във фолклорен герой, образ живял в селото ни, имал някога задачата да предава събраното от овчари, козари и кравари мляко на мандрата. Всеки ден изкупвачът недоволствал, че количеството е малко. Мастора, известен с хумора си, един ден не се сдържал и сипал две кофи вода в млякото. Мандраджията като видял големия обем се ухилил до уши. „То ако ставаше така”, казал по-късно на съселяните си Мастора, „мандрите щяха да се строят не по селата, ами по реките и моретата!” Но ето че половин век по-късно правим сирене и кашкавал без капка мляко. Сертифицирано по НАССР и ISO. А пък вие за някаква българска бактерия от червения списък сте тръгнали да се вайкате. Тя ще си остане в учебниците на технолозите и по надписите на кофичките. Дори и в млякото на баба (истинското) едва ли ще я откриете – нали подквасът за него пак от кофичките идва. Наскоро ентусиазиран си купих мляко от крава и си го подквасих, за да си припомня Вкуса. За всеки случай взех подквас от няколко марки, за всеки случай и от био. Държах го и по-дълго – „да хване”. Кисел вкус обаче не получи. Беше само по-рядко на консистенция от желето в кофичките. И с каймак отгоре. След седмица го опитах пак – кисело пак не беше. След месец вече не ме притесняваше сладникавият вкус, а това че млякото не беше мръднало – нито следа от вкисване. Чак на втория месец се появи коричка мухъл отгоре. Под нея продуктът имаше вид на лепило, но кисел не беше. Пробвах го.

Колбаси от години не купувам. За малотрайните от едно време си знаем, че от тях много не можем да очакваме. Квартални другарчета разказваха като работили по цеховете как от едната страна влизала кокошката барабар с перушина и нокти, а отдругата излизал кренвирш или салам. Последните години обаче само перушина, козина и копита влизат в машината. И производителите признават, че в най-добрия случай някое ухо може да се оцели. Надписите „свински”, „пилешки”, „телешки” само за разнообразие се слагат. (Подобно на млякото – скромното количество събрно от селата се изсипва в една цистерна, а после на пазара ту е краве, ту козе, ту биволско.) Преди година холандска фирма промотира нова машина за производство на шунка. По досегашната технология от кило месо излизали три шунка. Новата машина правила вече четири!!! Как да не бъдеш после вегетарианец. Веднъж на няколко месеца решавам, че месото съперничещо си с кварталната аптека по съдържание на антибиотици и хормони е вид кулинарно удоволствие и посочвам мръвка от щанда, а любезната лелка я смила на кайма. Вярно, излиза тройно в сравнение с онази в пакетчето по 90 стотинки, но поне виждам какво влиза в месомелачката. Онази другата заобикалям от далече и косите ми настръхват като видя как майки я слагат в количките, за да приготвят някоя вкусотия за децата си. Нали растат – имат нужда от месце! А странно защо на съседния щанд сланината излиза по-скъпо от пакетчето кайма. Засега оставам на треви и кълнове. Ако вкусовите рецептори вземат надмощие над разума, ще отскоча в сръбско, до първото крайпътно капанче. Преди година случайността ме отведе при съседите ни и си припомних, нещо забравено в детските ми години – вкусът на Месо! Истинското. Как го правят братята сърби не знам. Но на чист български им казвам: „Евала!”.

След всичко това дори не може да се напие от мъка човек. Ракията, българският антидепресант, вече се зове дестилатна спиртна напитка. С други думи вече не се вари от гроздови джибри и ферментирали продове, както едно време, а по универсалната рецепта на Цар Киро – от спирт и есенция. За виното очаквам скоро някой да направи реклама на марката си, гласяща „Виното от грозде”, подобно на „Кренвиршите от месо”. Защото вече и това не се подразбира. „Ама как, господине”, възрази ми вчера дамата от винения щанд на голяма верига, „Вие пътували ли сте последно време из България да видите колко много нови насаждения има!” Да, пътувам често и гледам гордите табели, обозначаващи коя марка от кой масив се прави. И се сещам за ония тъмни соцвремена, когато лозята бяха на квадрат и въпреки това, когато секнеше вноса на спирт, настъпваше такава криза, че и одеколоните по скриновете изчезваха. (А дядо ми пропи мастика!) Въпросните показни лозя само търсенето в една търговска верига не могат да задоволят. С вино. Ами ракията? А износът? В тая държава се пие, бре! Виж питиетата по рафтовете как са докарани само! Какъв цвят, какъв аромат, а как се точат... Ей това се казва направени с майсторлък. От грозде всеки може. Я да те видим, как ще го докараш само от бои и аромати. А онзи резервоар с глицерин в ъгъла за какво е, ли? Е, това са тънкостите на занаята.

Дискаунтърите идат!, тръбят от няколко години медиите. Ето я искрата на надеждатат! Западните вериги от нов за България тип стъпват на родния пазар. С модерните си структури и ефективността на процесите си ще преобърнат порочните модели, ще разтърсят маститите търговци и впилите се като октоподски пипала дистрибуторски мрежи. От всичко това печели потребителят. Той ще получава в замяна на парите си все по-добро качество на по-ниска цена. Това гласят изказванията на представителите им (често неназовани) в печата. Това слуша народът. Малцина си позволяват в еуфорията на идващите малки цени да виждат и други тенденции. Всяка следваща верига се стреми в развихрящата се ценова война да извади от арсенала си продукт на по-ниска цена. Собствен, уникален продукт. Така се роди „киселото мляко” за 34 стотинки, почти всяка верига има продукт в този сегмент. И кафето за 69. Я да погледнем съдържанието на гърба: „житно кафе” 90% - що е то? Очаквайте ориз 80% камъни. Аналог на 90% сол в пакета прах за пране. Дълги години трябваха на производителите да се сетят, че солта също струва пари, а големите пакети по-трудно се транспортират и обслужват, та взеха я смъкнаха на 60% с гръмката кампания Еврокомпакт. Докато пишех този материал една от веригите ни сюрпризира с кисело мляко за 25 стотинки! Като помислиш, че големите играчи още изчакват! Всите със слоган най-доброто качество на най-ниска цена. Каква ли ще бъде тяхната офертата – 19? Или може би дори 9 стотинки! Искате ли да го пробвате? От екологично чист район е, от полите на Балкана! Или шунката за 1 лев, ако сте любители на мръвката! Само при нас ще намерите такава цена трепач!

Тествайки веднъж подобен продукт не можах да се сдържа да разкритикувам един господин търговски директор на верига, за това че се листват такива абсурди. Не можех да си представя, че някой доброволно купува подобен бълвоч. Какво носи той на търговеца? Печалба? Имидж? Разнообразие? „Вие чувате ли се, господине!”, беше отговорът му. „Как да лишим клиентите ни от този тип продукти в ултра ниския сегмент, когато те са най-купуваните! За вас те може да са боклук, но за хората са храна.” Помислих, че се шегува или ми чете търгоска етика. На другия ден отидох в една от най-агресивните вериги и застанах на касата. В първата количка, на която попадна погледът ми имаше две лъскави бутилки водка за по 25 лева. И шест кофички от киселото мляко за 34 стотинки! Излязох засрамен. Прав беше търговският директор – как да лишиш клиентите от най-желаните им продукти. Пък били те и откровен боклук в нашите очи.

Така че, господа и дами, експанзията на ментетата, на лошите ментета ще продължава с пълни темпове докато потребителят пазарува и консумира без критерии. Макар че, откъде да вземе градския човек критерии за храни, които само е сънувал. Колко пъти е ял през живота си яйце от кокошка ровеща из двора? Или пил току що издоено мляко? Колил животно и оценил след това вкуса на живота, който е отнел. Колко пъти е посвещавал три дни на чистене, печене, белене и варене на пипер и домати за домашната (правена у дома) лютеница? Малцина. Малцината късметлии имали баба и дядо на село и бесняли цяла ваканция по хармани и баири подир кози, овце и мисирки. И докато тези малцина пазят вкуса и уханието на Храната в спомеите си ще има и автентична българска кухня. След тях постепенно ще се превърне в мит, подобно на змейове и самодиви. Модерен мит на рекламната, хранителната и туристиеската индустрия предлагаща ни бабиното мляко...

 

Бъдете здрави!

Браво, много истини казвате. Обидно ми е от всичко, което се случва в България. Изумена съм от наглостта на нашите управници - първо, разбиха всичко естествено, био, натурално, еко, или както там му казват, а сега чрез пари от ЕС-то ще възраждаме българското село и българския дух! Нямат грам срама! Да не говорим за националистическо чувство и по-възвишени мисли (за обикновените хорица, например)! Поздрави.

Всичко това е вярно, и е добре да се знае. Но ме подразниха изрази като "Холандска фирма ПРОМОТИРА нова машина..." или "листват" - нали уж сме за българското. Да използваме богатството на българския език!

Всичко е вярно! Но защо е така? Каква е причината да се стимулира такова производство? Защото като се пречи на нашето, истинското, Българското, значи се стимулира вноса на "дървени" домати, краставици и чушки. Също така се разрешава ние да сме опитните зайчета на чуждестранните химици, да си изпробват върху нас новите постижения от типа "от 1 нокът 2 кюфтета". Кой има интерес това да е така? Хора ами ако нашите "умни глави" просто са искали да ни помогнат, като насърчават вноса на по евтина стока? Ако не са се сетили, че това ще убие родното производство? А дали са се замислили, че така изнасят и парите на хората навън вместо да остават в нашата страна и да забогатяваме? А дали осъзнават, че така гонят хората в чужбина? А дали осъзнават, че тези които остава ще ядат само боклуци? А дали се замислят , че убиват България? Е не е възможно да не са го помислили?! Сигурно аз бъркам?!. Едва ли искат да убият държавата!?! Все пак са кадърни и отговорни хора, едва ли биха навредили на народа си!?
Ами ако пък..... ако осъзнават всичко това...?!

Осъзнават го и това е най-страшното. Но печалбите влизат в техния джоб. Тревожа се и като майка. Дъщеря ми не харесва почти нищо, никакво месо, сирене или кашкавал. Не знам вече какво да купувам, а нямам възможност да се снабдявам от село.

си преди много години как като бях извън България тъгувах за вкуса на българските храни.Наричах ги-истински.
Е, сега и тук го доживяхме - да тъгуваме за истинските храни.
НЕ знам...потребителят ли трябва да стане по-взискателен, по-сериозен контрол ли трябва да има.Във всеки случай трябва да има някакъв механизъм да се спре тази хранителна фалшификация.

Всичко казано за съжаление е вярно, като това е целенасочена световна тенденция. А последствията за физическото, а и психическото здраве на хората от тези промени са пагубни. Начинът да се потиводействие е повече хора да бъдат запознати и ангажирани с този проблем, поради което още веднъж поздравявам автора за добрия анализ!

Много добре написано. Ще добавя, че преди години като ходих до САЩ и сладко си хапвах плодово кисело мляко, едно от момичетата там, което учи за лаборатории, изследващи храни, каза, че плодвете в млякото ми не са изобщо такива, а памук и други химии. Е, сега разполагаме и с този лукс в България. Сигурно децата ми ще четат "пиле без хормони" в менюто на ресторантите един ден и ще си купуват плодове от табелката "без нитрати".

си правя и виното и ракията. Даже и продавам по 300-400л. вино на година. Така че за пиенето не разчитам на никой. А храната, какво храната, като изпие човек 150-200гр., много- много не обръща внимание на храната. А и като я полива с маврудово вино, обира всички оксиданти:-)
Истината е, че нещата отиват на зле. Поздрави за материала.

заедно с българщината, предадена , опорочена от дупедавските ни политици. От началота на прехода към мизерията, упадъка...

Държавата ни е като кренвиршите, сиренето, кетчупа, лютеницата, млякото....

Тъжното, безнадеждното е, че представител на държавата, земеделският министър признава, "...на пазара има хаос и някой пречи да се въведе ред. Имам чувството, че натискам в дунапрен. Стигам вече до решаването на проблема и изведнъж нещата се връщат обратно в старата позиция".

Време е, няма кой друг, освен ние, потребителите да отсфирим жалките, алчни производители!

Поздрави!

Още по темата:
http://zharko.blog.bg/viewpost.php?id=173133

И не само това "войводо" :)
Лошото е, че и да искаш да си отгледаш добиче екологично, не можеш да го направиш.
Защото храните които предлагат за него не са такива.
Агънце или прасенце да купиш и те са форсирани бързо да растат. Така че нищо не ни остава освен да грухтим или да блеем.
ТЕ, обаче все още хапват истински кебапчета.
Но завалиите забравят,че децата им може и да не бъдат като ТЕ.

Всички видове колбаси, даже и тези над 10 лв. имат един и същи вкус -
на леш, на мърша

Реших да си купувам чисто месо от месарските магазини. Купих си свинско, опържих го и ги иззядох. Не веднага, а малко след това в устата ми се появи вкус на свински лайна. И се сетих ...

Някакъв бивш работник от Свинарския комплекс в Маноле (беше на Гергов) ми каза, че ...
Свинете били с такава храносмилателна система, че не усвоявали голяма част от храната. Затова свинските лайна се събирали, сушели и смесвали в някакво съотношение с новата храна. Ще ядат, къде ще отидат ...

Ами,аз добре си спомням рекламирането и излизането на пазара на марката "Данон",също че тя беше доста по-скъпа марка от киселото млеко на "Сердика",както и че "Сердика" търпеше доста загуби от вноса на това млеко и предпочитанията на потребителите към вносната марка.Защо тогава българския потребител буквално унищожи"Сердика",предпочитайки кисело мляко на основата на сухото?Защо внесохме от Гърция фалшивите им сладоледи?Съдбата на нашите знаете ли?А те бяха с качество!Защо най-хубавото ни сирене се изнасяше за Гърция на безценица,а оттам преопаковано и с друга цена заминаваше за американската армия?А ние купувахме вносното Гръцко от изкуствени млека на същата та и на по-висока цена от тази на нашите?
Кой е виновен ,че потребителското търсене определи пазара и доста предприятия увяхнаха?
Единствено японците успяха да съхранят и изнесат от страната ни тъй капризната бактерия,платиха си ни за патента и за разлика от нас хапват българско кисело мляко.
Пазара е система,която зависи не само от предлагането,но и от търсенето.
Напълно съм съгласна с протеста на автора!Но за мен той трябва да е адресиран не към прекупвачи,вносители,производители,а към потребителите.Защото,ако съм един производител,по никакъв начин не може да ме убеди да фалирам в името на бита от потребителите кауза!

Тежко е да си свиня и даняма кой да ти забърка от
ИСТИНСКАТА помия....!

анонимен-Кой да забърка винаги има!Лошото е,че има и кой да я изяде!

bizcocho

Щом имаме помия,от истинската, значи трябва да се радваме!Очаква ни весело и щастливо бъдеще! Нали?
Радвайте се!!!